Тон в сърцето просвирва гръмовен,
 там където две съдбини се преплитат,
 тон на този омразен пламък любовен,
 там където двама в мъртвешко се було обвиват

 Имената са им вече изписани на камък надгробен,
 спокойно към тая дупка отлитат,
 Тъй звучи тоя тон мършав, злокобен,
 зарад тоя безполезен грях в пръстта ще гният

 О, Душа моя! Не ме подвеждай по тоя път подмолен,
Не искам надежди напразни в теб да пропеят,
Не искам умът от тая пуста прокоба да бъде изкормен,
искам само да умра забравен и нейде погребан 
дето лъчите слънчеви не могат да греят