Отново поемам по пътя незнаен ,
от орис на зла муза проклет ,
да скитам в любовни мисли удавен..

 Оставам сам пак в свойта обител,
оставам в сърцето пак с гняв затаен,
за него не ща и да търся лечител,

 Търся я там нейде в нощта,
 изгубил всяка капка надежда,
 гледам как бавно догаря свещта,

 Камбаната пак бие за мен,
 нова частица се от мене отрони,
 от любовното чувство съм пак победен,

 Самотният вятър пак тягостно вее,
 не оставих следа, не останах в нечии спомени,
 и тоя пламък в душата няма го, вече не грее,