Оставам сам пак в свойта обител,
оставам в сърцето пак с гняв затаен,
за него не ща и да търся лечител,
защото спаси ме от пустата слабост да бъда пленен

Отново погледнах любовно греха,
Та най- накрая успях,
успях да убия тоя скот безподобен
наречен баща

С часове гледам как гние трупа
Без капка жалост за него,
Та вече усеща наслада ума,
Да гледа тия две ръце,
с които живота отнех му